ПЪТЕВОДНИ ДАННИ

Беглик Таш е местност на около 6 км. Северно от Приморско в района на правителствената резиденция „Перла”. Трудно се открива, тъй като няма указателни табели. Върви се по посока на Северния плаж на Приморско. Минава се през конната база, по пътя успореден на Северния плаж. В края на плажа пътят завива на северозапад и навлиза в широколистна гора. От тук до самата местност ви водят стрелките изписани върху асфалта с бяла боя. Стрелките се виждат добре от мястото на шофьора. Подминават се няколко разклонения. Пътят прави няколко завоя и стига до разширение – паркинг. До тук може да се стигне с лека кола по добре запазения асфалтов път.От паркинга до самото светилище Беглик Таш има черен път около 1 км.Пътят е с дълбоки коловози.Преодолява се само с високо проходим автомобил, най-добре джип 4 х 4.При мокро време минаването с джип се превръща в едно изпитание за шофьора и машината. Пеша се стига за 20 мин. По данни на GOOGLE EARTH координатите на светилището са N 42° 18´ 41,10” ; E 27º 46´ 01,51”, надморската височина е 130 м.

ОПИСАНИЕ и СНИМКИ на СВЕТИЛИЩЕТО

Светилището Беглик Таш представлява мегалитен комплекс, разположен върху равна каменна местност.Ясно могат да се обособят няколко съоръжения.Наименованията са условни и ги давам като изхождам най-вече от външния вид на каменните съоръжения.

снимка 1 – Божията длан

На снимка №1 се вижда заоблен камък с формата на свита длан – „Божията длан”.За размера на каменната грамада може да се съди по човешката фигура легнала в нишата под „Божията длан”.Камъкът е обработен, това не е естествения му вид.Двете дълги страни са издялани и са успоредни една на друга.Ориентацията на дългите стени е в посока Север-Юг.Нишата на „Божиятя длан” също е изсечена, както и скосената задна част.Прави впечатление,че камъкът лежи, базира се само на две точки.Каменната грамада е „монтирана” т.е. поставена на това място.Това не е естественото и положение.В свода под каменната „Божия длан” могат спокойно да легнат трима души.Усещането което изпитах, когато легнах в нишата бе спокойствие и лекота, въпреки че над мен „висяха” над 200 тона. Подобно усещане изпитвах когато седях в пирамида – рамка от дърво.Сякаш цялото ми тяло бе обхванато от мека невидима обвивка. Когато обикалях и разглеждах „Божията длан” неволно в мен се породиха въпроси : „Как е преместена тази грамада? От къде?По  какъв начин древните строители са придвижвали това туловище, тежащо над 200 тона ?” За сравнение най-големите съвременни автокранове имат товароподемност 100 тона.

снимка 2 – Жертвеникът

На снимка №2 се вижда плосък камък заграден от три страни.Без съмнение това е жертвено място.”Жертвеникът” е с размери достатъчно големи,че да побере цял вол.Височината на операционния камък е около 1,2 м.Плоските горна и долна повърхност на „жертвеника” са изсечени.Камъните ограждащи жертвената маса от три страни са в естествен вид, не са обработвани.Всички те са подредени в този „ред” от древните строители.

снимка 3 – Слънчевият процеп

На снимка №3 се вижда тесен процеп с височина около 6 м. Процепът е изсечен. Широк е около 50 см. За мен остана неразрешен въпроса, дали този процеп е изсечен в един грамаден блок, или това са два отделни каменни блока с предварително изсечени плоски стени и след това доближени един до друг. ”Слънчевият процеп” е ориентиран в посока Изток-Запад.Вероятно е с астрономическо предназначение.Служил е за поддържане на календара от жреците на древната цивилизация, съградила това светилище.Когато човек се провре в каменната междина и допре ухо до каменната гръд, чува ударите на собственото си сърце, но многократно усилени в резултат на своеобразен резонанс.Тези удари така оттекват в тясното пространство, сякаш се чува пулсът на майката Земя.

снимка 4 – Каменни резани

Снимка №4 показва поредица от каменни „резани”, наредени един до друг.”Резаните „ са с плоски страни, с различна дебелина и размери.Впечатлението което се създаде у мен е, че това е своеобразен „склад” на каменни плоскости, подредени и чакащи да бъдат използвани за строежа на светилището.Каменните плоскости са останали в този си вид от хилядолетия застинали в очакване.Някаква неизвестна за нас причина е попречила за доизграждането на светилището.

снимка 5 – Взривения блок

На снимка №5 се вижда разрязан на половина каменен блок, както и разрязани на по-малки части парчета от блока.Впечатление правят острите ръбове на срязване и идеалната гладка повърхност на среза. Аз дълго време учудено обикалях разрязаните сякаш парчета кашкавал каменни блокове. Накрая успях да разбера технологията на рязане.В горната най-висока част на блока се забелязват следи от пробивен свредел с дълбочинна около 80 см.В отворите е било насипвано взривно вещество.От взрива крехкият камък се пука в плоскостта на пробитите отвори.Разцепването е извършено сравнително скоро преди 50 години.Трудно е да се каже, кое е накарало съвременните каменоломци да извършат това разцепване.Но слава Богу, че са спрели.Иначе това светилище щеше да бъде купища натрошени отломки.

снимка 6 – Общ изглед на светилището

Снимка №6 показва общия вид на мегалитния комплекс Беглик Таш.

В заключение бих искал да кажа , че светилището Беглик Таш е уникално.То няма аналог в България и на Балканите.От 2003 г.археолози от гр.Созопол извършват проучвания и разкопки. С цялото уважение към труда и усилията на археолозите, ще изкажа своето скромно мнение, за да се отговори на въпросите „Кой, кога, как и защо е изградил този мегалитен комплекс?” е необходим екип от специалисти. Екип от археолози, астрономи, геолози, строителни инженери, а защо не и екстрасенси?

Едностранното проучване няма да отговори на въпросите : Кой, кога и защо?<–>