Голямата пещера „Утроба“

Posted on 30.12.2008 by Администратор

ПЪТЕВОДНИ  ДАННИ

Пещерата „Утроба” се намира в местност между с. Дъждовница и с. Пъдарци на северния бряг на язовир Кърджали. Излиза се от гр. Кърджали в посока яз. Кърджали през с. Енчец. Минава се през следните населени места : с. Енчец, с. Зелениково, с. Бленика,    с. Пеньово и с. Дъждовница. Пътят е много живописен и много завъртян из гънките на планината. Той следва контура на северния бряг на язовира. След с. Дъждовница на около 3 км. от ляво на пътя , непосредствено до брега на язовира се вижда хижа Боровица. На 2,5 км. от хижата от дясно на пътя има указателна табела. От тук започва пътеката към пещерата. Паркинг няма. Спира се на банкета. До пещерата се върви пеш.
До подстъпите към „Утробата” може да се пътува и от север.Отбива се при с. Комунига, после се минава през : с. Средска, с. Женда, с. Ненково, с. Войново и с. Пъдарци.
По данни на GOOGLE EARTH координатите на пещерата са : 41º 42′ 12, 85” N , 25º 15′ 07,13” E , надморската височина е 615 м.
Разстоянието от шосето до пещерата „Утроба” се изминава за 1,30 ч. спокоен ход. Върви се по пътека която е прокарана удобно и е добре маркирана. Пътеката има няколко стръмни участъка, на които са направени три нови  беседки. Там човек може да отдъхне и да се наслади на прекрасна гледка. Величествена планина, оглеждаща се в прохладните води на язовира. Непосредствено преди подстъпа към входа на пещерата има нов, удобен заслон, където дори може да се пренощува с подходящ спален чувал.

СНИМКИ  и  ОПИСАНИЕ  на  ПЕЩЕРАТА  „УТРОБА”

По пътя за „Утробата” , който криволичи из красивата планина, като следва бреговата линия на яз. Кърджали има една скалиста местност. Тя е на около 1 км. преди с. Пеньово (в посока с. Енчец – с. Пеньово) от дясно на пътя. Живописните скали с причудливи  форми се виждат добре от завоя на пътя, скалите са от другата страна на дерето.

Някои скали имат формата на гъба. Определих ги като „скални гъби” снимка № 2. В скалите има  ниши дело на човешка ръка снимка № 3.

Снимка 2 – скални гъби

Снимка 3 – ниши

Координатите на местността, според GOOGLE EARTH са :  41° 50′ 51,67“ N, 25° 18′ 57,02“ E. Надморската височина е 630 м.

На снимка № 4 се вижда табелата поставена на пътя, от където започва пътеката водеща към пещерата.

Снимка 4 – табела

Пещерата „Утроба” е открита от пещерняка Гумаров.Няколко години след откриването и, той разгласява за нея и тогава археологът проф. Овчаров се заема с проучването на пещерата.

Снимка 5 – скала

Самата пещера е естествен процеп в скалите (снимка № 5).Пещерата е ориентирана в посока Север – Юг.Траките са използвали този процеп и го оформят, като анатомично  копие на женски полов орган снимка № 6 и 7.

Снимка 6 – вход

Снимка 7 – вход

Пещерата е дълга 22 м. снимка № 8.Като в дъното 5-6 м. са издълбани от човешка ръка.  При входа на пещерата сводът е висок над 20 м., като във вътрешността постепенно той се снишава. В дъното е около 1,5 м. снимка № 9.

Снимка 8 – тунел

Снимка 9 – ембрион

Според пещерняка Гумаров, през зимните месеци януари и февруари, слънчевият лъч прониква до дъното  (матката) на пещерата. Това символизира  „оплождане” на Богинята Майка от Бога Слънце. Когато слънцето постепенно се издига на хоризонта, лъчът му пълзи по пода оформен от входния процеп във формата на фалос – мъжки полов орган. Фалосът се придвижва към вътрешността на пещерата „Утроба”, като в 12:00 часа достига дъното и. Това впечатляващо зрелище е заснето с камера от г-н Гумаров.
Проф. Овчаров датира пещерата ХI – Х в. пр Хр. Това е единствената пещера „Утроба” открита за сега в България. Професорът смята,че тя е доказателство за Дионисиевите оргии, които тракийски девойки са извършвали, за да отдадат почит към Богинята Майка и така да измолят от нея богата, плодородна реколта.
Подобни оргии описва и Еврипид (480 г. – 406 г. пр. Хр.) в пиесата си „Вакханките”.
За дионисиеви оргии споменава и историкът Херодот (484 г. – 425 г. пр. Хр.). Той говори за тракийски девойки, които встъпват в безразборни полови контакти по време на тези оргии.
Сега, три хилядолетия по късно е невъзможно да се каже, дали тези оргии се дължат на   половата разпуснатост на древните траки  или това са били религиозни ритуали, извършвани от ограничен брой жрици за отдаване почит към бога Слънце и богинята Майка.  Ако приемем, че датировката на проф. Овчаров XI – X в. пр. Хр. е вярна. Почти пет века делят Еврипид и Херодот от времето на създаване и активно използване на пещерата “Утроба”. Еврипид описва тези оргии в художествено произведение – пиеса, където е допустима художествена измислица от страна на автора. Известно е още, че Еврипид е бил критикуван от съвременниците си в несъобразяване със съществуващите по негово време морални норми и религиозни устои.
За Херодот се знае, че не е разграничавал историята от епоса. Съвремениците на Херодот поставят под съмнение истиността на разказите му, като го наричат съчинител на митове.
Така или иначе, ние хората от ХХI в. почти нищо не знаем за тези Дионисиеви оргии. Самите траки не са оставили сведения за тях.
Когато влязох в пещерата възприятието ми бе за чисто и свято място. Аз не усетих отрицателни, порочни  енергии. Това чувство бе както в пещерата, така и на площадката извън пещерата., пред входа (за разлика от Татул, където според мен са извършвани човешки жертвоприношения). Смятам, че на това място са присъствали ограничен брой  жреци (мъже и жени), не повече от 20 души. По време на т. н. оргии, ако въобще е имало такива, то това са били ритуали между жрици жени и жреци мъже с цел да се обезпечи богата, плодородна година, а от тук изхранване и оцеляване на племето.
Това е бил култ от местно значение. Той не е бил широко разпространен сред тракийските племена населявали българските земи.
Какъвто и да е бил този ритуал, с него древните хора са отдавали почит към Богинята Майка, чрез която се извършва чудотворното тайнство на новия живот.