ПЪТЕВОДНИ ДАННИ

До с. Гърло се пътува от гр. Брезник в посока гр. Трън. Селото не е отбелязано на пътната карта. На около 4 км. от Брезник в дясно от пътя е отбивката за с.Гърло. На разклона има табели за с. Гърло и с. Видрица. До селото има асфалтов път, пътят стига до центъра на селото – широк триъгълен площад. Продължава се на север (десният изход на триъгълния площад). Пътят минава край петнадесетина къщи и излиза от селото. Продължава до промишлено предприятие, обозначено с табела. Асфалтовата настилка свършва до портала на предприятието. Нататък пътят е с чакълена настилка. Минава се през махала с десетина къщи. След махалата започва черен път, който води до стената на микроязовира – около 2 км. На две места пътят пресича воден поток, всъщност пътят е коритото на потока. При дъжд или мокро време, потокът може да се премине само с високопроходима машина 4 х 4. Крайната точка е бариерата пред стената на  микроязовира. От тук до кладенеца – телескоп се върви пеша. Няма пътека, няма табели.
За допълнителни указания може да се пита охраната на микроязовира в будка на 50 м. от бариерата.
От стената до кладенеца пътят се изминава за 30 мин. среден ход.
Минава се по стената-насип. Пресича се желязното мостче над бетонния преливник на язовира. Нататък пътеката (без маркировка) се извива по стръмен склон обрасъл с храсти. Някъде по средата на склона има триангулачна точка (бетонна колона висока 1 м.). Кладенецът се намира на източния склон на хълма, който склон гледа към язовира. От триангулачната точка до кладенеца най-лесно се стига по пътеката, която се спуска към брега на язовира. Стига се до телената ограда заграждаща източния бряг и се върви успоредно на оградата. Пътеката стига до бетонен каптаж.От каптажа трябва да се изкачи склона право нагоре (посока запад).
Склонът е обрасъл с гъста гора и храсти. Следите от пътеката (ако е имало такава) са заличени, няма никакви ориентири за кладенеца. Върви се право нагоре през гората и след 100 м. се стига до терасата, ограждаща кладенеца.
GPS координатите непосредствено до купола на кладенеца са : N 42° 47´ 13,51” ;
E 22° 50´ 53,92”.

ОПИСАНИЕ и СНИМКИ на КЛАДЕНЕЦА

Кладенецът е сложно съоръжение, изградено изцяло под земята (черт. 1). Той е построен на източния склон на хълм, който загражда язовира. Надлъжната ос на кладенеца е с ориентация север – юг. Входът към подземната камера е от изток и представлява водеща надолу в земята повита стълба от 24 стъпала с широчина 1,10 м.

чертеж № 1  кладенеца-изглед отгоре

Първите 9 стъпала са открити, следващите 15 слизат под земята (черт. 2, снимка 1). Стълбата отвежда в подземна, куполообразна кръгла камера с диаметър 4,2 м. В най-високата си част, камерата има кръгъл отвор, гледащ към небето. Отворът е с диаметър 2,30 м.

чертеж № 2  надлъжен разрез

снимка № 1 стълбище-подземна част

снимка № 2 стълбище-надземна част

Подземната част на стълбището влиза в куполообразната камера през остро засводен вход с височина 2,40 м. (снимка 3).

чертеж № 3  напречен разрез

снимка № 3   вход

Височината на камерата е 3,5 м. На пода на камерата, в центъра е изкопан кладенец с диаметър 1,3 м. Сега кладенецът е сух, засипан с пръст и свлечени камъни. Дълбок е 3,5 м. Вероятно първоначалната дълбочина е била 4 – 5 м. Кладенецът на пода се намира точно под геометричния център на „небесния отвор” на куполообразната камера.

снимка № 4 небесен отвор

Градежът на цялото съоръжение е изпълнен от едри дялани блокове (пясъчник) с неправилна форма, на суха фуга и пръст. Подът на камерата и сводът на тунела водещ в нея са изградени от дялани каменни плочи с трапецовидна форма. Плочите на пода са наредени радиално на „гърлото” на кладенеца. Това редене укрепва отвора и изравнява нивото на пода. Древните строители са изработили старателно стъпалата на стълбището от едри блокове пясъчник. Преди да стигне входа на камерата, стълбата прави леко разширение.
В стените на тунела от ляво и от дясно има два отвора на височина 1,5 м. В тези отвори вероятно е била закрепена дървена греда, тя е служила за закрепване на врата или завеса заграждащи входа в куполообразната камера. Плочите оформящи „небесния отвор” на камерата са големи с размери 1,00 х 1,30 м. Плочите са редени радиално на кръглия отвор, а над стълбището – перпендикулярно на стълбата. Плочите надвишават нивото на терена около 10 – 15 см. и са служили за преграда на водата, която при дъжд или сняг се стича по стръмния склон и през „небесния отвор” влиза в камерата.
Цялото това съоръжение е внушително по размер и е с висока сложност за построяване.
Ние, хората от ХХІ век, само можем да се удивляваме на знанията и опита на древните архитекти и строители. С прост строителен материал – камък, те са съградили това уникално, сложно съоръжение, без да използват никакво спойващо вещество, без вар или хоросан. Съоръжението се е съхранило не по малко от три хилядолетия и е оцеляло до наши дни в много добро състояние.
Нашата тричленна група (без да броим кученцето Чарли) се лута час и половина из непроходимата гора и шубраци. Порядъчно измокрени, изкаляни и издрани от храстите ние все пак успяхме да открием кладенеца, закътан в гората. Когато се спуснахме по стълбата в камерата с удивление и възхищение разглеждахме странното съоръжение. Времето сякаш спря. За миг се пренесохме хилядолетия назад. Сенките на древните строители и жреци ни оградиха и се вглеждаха в нас през грубия каменен зид, покрит с мъх и плесен. Когато първоначалното удивление премина, ние се заехме да заснемем кладенеца.

Тук отварям скоба и ще изложа оскъдната информация която открих в Интернет за този кладенец.
Кладенецът е открит през 70-те години на ХХ век, от археолог Димитрина Митова – Джонова. Тя датира съоръжението от ХІІ в. пр. Хр. Според откривателката такъв тип строежи не са типични за тракйската култура. Тя свързва кладенеца с културата „нураги”. Археолог Митова – Джонова смята Месопотамия за първоизточник на културата „нураги”. Изследователката на кладенеца в с. Гърло твърди, че подобни съоръжения са рядкост в античния свят. В България този е единствен по рода си. Такива кладенци има още в :
– остров Кеос, Гърция
– гръцката колония Пантикапей, днешен Кримски п-ов
– Тунис
– остров Сардиния, там кладенците са около 100

Според археолог Митова – Джонова кладенеца в с. Гърло и подобните на него са храмове, светилища свързани с култа към водата, по точно с култа към подземните води. Това е информацията която можах да открия в Интернет.

Ще си позволя да дам своето скромно мнение относно предназначението на кладенеца.
Приемам датировката ХІІ в. пр.Хр. за вярна. Какви са методите и критериите за тази датировка, поне за мен не е ясно. Твърдението, че това съоръжение е нетипично за трак ийската култура, според мен също е вярно.
Не мога да приема твърдението, че кладенеца в с. Гърло е храм на подземните води.
Това е необосновано, нищо на подкрепя това твърдение. Кладенецът няма олтар, няма жертвеник, няма никакви символи, украса или детайли от архитектурата, които да говорят, че това е храм. Единственият символ е издълбан в камъка в ляво на входа (снимка 5).

снимка № 5 символ

снимка № 6 заснемане

Възможността в кладенеца да е бликала лечебна вода, не е правдоподобна. Няма следи от течаща вода, няма басейн, няма канал за оттичане.
Подземните води, които се стичат към подножието на хълма се хващат в ниската част. Не е практично водите да се хващат в средата на хълма. За пример служи каптажът, построен от съвременните строители в подножието на хълма.
Според мен това е едно техническо съоръжение, изградено с конкретна цел и е обслужвало ограничен брой хора. В подкрепа на това твърдение е цялата архитектура, грубата зидария, местоположението в средата на склона и тунелът водещ в камерата. Смятам , че това е бил кладенец – телескоп, за наблюдаване на конкретна звезда или съзвездие
от древните жреци – астрономи.

ПРИНЦИП на ДЕЙСТВИЕ на КЛАДЕНЕЦА – ТЕЛЕСКОП

Устройството и начинът на действие на кладенеца – телескоп е аналогично на съвремените рефлекторни телескопи използвани за научни наблюдения в обсерваториите. Наблюдаваното небесно тяло (звезда или съзвездие) се вижда през „небесния отвор” в горната част на камерата. На дъното на кладенеца, точно под небесния отвор е имало параболично метално огледало от мед, сребро или злато. Възможно е огледалото да е било залято с вода. Налюдаваният обект се е отразявал в огледалото, а на пръстенообразната площадка, в камерата древният астроном е провеждал астрономическите измервания (чертеж 4).

чертеж № 4

От площадката жрецът – астроном удобно е правил своите наблюдения, разполагал е своите уреди за измерване положението на звездите и е отчитал тяхното движение през годината. Това е ставало нощем, при ясно време така както днес астрономите извършват своите наблюдения от обсерваториите. За да се изолира външната светлина в камерата, на входа и е имало врата или завеса. Единствената светлина необходима за астрономическите измервания е прониквала само от „небесния отвор” над гърлото на кладенеца т.е. над „телескопичната тръба” и се е отразявала в рефлекторното огледало.
Цялото това сложно съоръжение е служило за измерване продължителността на астрономическата година, да се следят годишните сезони и да се поддържа календара от жреците астрономи. Тези наблюдения са били от жизнено важно значение за древните люде, населявали земите в околността. Вероятно това са били племена занимаващи се със земеделие. Кои са били тези племена? Това аз не мога да кажа. Единственият знак, който древните са оставили, това е знакът в ляво от входа (снимка 5).
Какво изобразява този символ? Трудно е да се каже. Това би могло да бъде астрономическа схема, или името на съзвездието което е наблюдавано, възможно е да е името на жреца – астроном, проектирал и изградил съоръжението. За да се стигне до историческата истина е нужен екип от археолог, астроном и специалисти по древни езици.

Видеозапис направен от авторите на статията при проучване на кладенеца.

Get the latest Flash Player to see this player.

Предположението кладенецът да е бил телескоп е само една хипотеза, но за да не изглежда тя необоснована и фантастична, накратко ще изложа устройството на съвремените рефлекторни телескопи.
Шотландският математик Джеймс Грегъри през 1663 г. за първи път публикува идеята за рефлекторен телескоп. Няколко години по-късно 1670 г. английският учен Исак Нютон успешно изработва действащ рефлекторен телескоп. Днес рефлекторните телескопи се използват за научни и любителски астрономически наблюдения. Те имат предимство пред другите телескопи които използват оптични лещи. Рефлекторните телесопи са с просто устройство и сравнително лесни за изработка. Главните части на тези телескопи са тубуса (корпуса) и рефлекторното огледало което е на дъното на тубуса. Огледалото е със сферична или параболична форма, то събира светлината проникнала от отворената част и я отразява, като я концентрира във вторичното огледало. Вторичното огледало изпраща изображението в окуляр за наблюдение или в оптичната система на снимачна камера за снимки. Най-важната част на тези телескопи е огледалото. Колкото по-голямо е огледалото, толкова повече светлина може да отразява и да прониква по-дълбоко в необятния космос. Съвремените рефлекторни телескопи имат огледала с диаметър над 10 м.
На чертеж 5 е показано устройството на космическия рефлекторен телескоп Хъбъл.

чертеж № 5  телескопа Хъбъл-схема на действие

снимка № 7  телескопа Хъбъл в орбита около земята

Огледалото на телескопа е със „скромни” размери от 2,4 м. Телескопът е изведен в орбита около земята от НАСА и повече от 10 години изпраща ценна научна информация на астрономите. На снимка 7 е показан външния вид на телескопа Хъбъл в около земна орбита. Хъбъл е едно върхово постижение на земната наука и техника. Но въпреки хилядолетията, разделящи кладенеца в с.Гърло и Хъбъл, в основата си те работят на един и същ принцип – огледалото. Отново е в сила максимата „Всяко ново знание е добре забравено старо познание”. Просто учените Д.Грегъри и И.Нютон са преоткрили това, което няколко хилядолетия преди тях са използвали жреците – астрономи.

С дешна дата, този уникален подземен кладенец е в тежко състояние. Държавата, в лицето на Националния Институт за Паметници на Културата (НИПК) е изградила солиден покрив над кладенеца, има защитна стена и тераса. Всичко това е построено към 80-те години на ХХ век. За съжаление времето и „помощта” на местните хора са спомогнали покривната конструкция да рухне. Сега вместо да предпазва кладенеца, тя спомага за разрушаването му. Масивните греди са се срутили върху „небесния отвор” на купола и завличат камъните от градежа. При вида на тази тъжна гледка, неволно човек прави сравнение между издържливоста на градежа на подземния кладенец и издържливостта на строителството на ХХ век. Сравнението не е в полза на строителите от ХХ век.
Градеж оцелял над три хилядолетия и покрив не издържал тридесет години.
Дано ние хората от ХХІ век намерим начин да съхраним паметниците завещани от дедите ни.

Август 2009 г.

Автори :
арх. Данка Василева
инж. Костадин Димов
Владимир Алексеев, фотограф
инж. Валентин Хаджимитов